Изложбата
Кориците
През 2023 г. "Капитал" реши да отпразнува 30-тия си рожден ден с изложбата “Историята зад кориците”. Показахме я в галерии в София и Пловдив, но решихме да я пренесем и в дигиталния свят, за да може да я разгледа всеки, от всяка точка на света и по всяко време.
За тези 30 години медиите се промениха много, а България - още повече. Те минаха от държавен до частен монопол, изгряха и залязоха десетки марки, хиляди хора дойдоха и напуснаха журналистиката. Случиха се толкова много неща, че със сигурност част са забравени.
Целта на тази колекция е да разкаже някои от най-важните моменти от тези три десетилетия. През 30 корици на вестника и снимки от архива припомняме сюжети, герои и явления, които оставиха следа и в настоящето и се откроиха във времето. “Никой не харесва кучето, което хапе” - с това заглавие започва първият брой на вестника през октомври 1993 г. Стремим се да хапем, но никога необосновано. През тези години редакцията не се отказа да пише за своите читатели, да е смела и да стои здраво зад принципите на етичната журналистика. И не по-малко важно - вие не се отказахте от “Капитал”. Толкова време постоянство в тези бурни времена си заслужава да се отбележи.
Галерия Aeterna
ул. "Княз Александър I" 26
4000 Пловдив
6 - 19 юни 2023
13-19.I.1997
7-13.X.1996
30.I-5.II.1999
3-9.VII.1999
21-27.VIII.1999
12-18.VIII.2000
15-21.III.2003
6-12.IX.2003
20-26.IX.2003
19-25.VI.2004
9-15.IV.2005
1-7.VII.2006
14-20.IV.2007
21-27.VIII.2007
12-18.I.2008
30.III-5.IV.2013
22-28.VI.2013
14-20.VI.2014
25.VI-1.VII.2016
4-10.X.2016
31.III-6.IV.2017
25-31.I.2019
22-28.XI.2019
30.IV-7.V.2020
17-23.VII.2020
4-10.VI.2021
9-15.VII.2021
7-13.IV.2001
15-21.IX.2001
16-22.III.2002
Кориците
Изложбата
На 2 октомври 1996 г. Андрей Луканов е застрелян пред дома си на ул. “Латинка” в София. Той оглавява две правителства през 1990 г. - от 8 февруари до 21 септември, а след това от 22 септември до 20 декември. Второто правителство на Луканов пада след публични протести и кризата, известна като Луканова зима. Смятан е по-скоро за реформист, макар и част от БКП и БСП.
пише “Капитал” дни след убийството. На снимката към челото на вестника (така наричаме водещата тема) виждаме шефове на „Мултигруп“ на среща с Луканов. “
В деня на убийството Александър Лилов нарече Андрей Луканов най-големия политик не само на БСП, а и на България. В деня след убийството лондонският "Файненшъл таймс" го определи като един от най-влиятелните бизнесмени в България”, пише още в текста на “Капитал” от 1996 г. Убийството остава неразкрито, каквато е била и прогнозата в статията отпреди 27 години. Източници на “Капитал” тогава намесват версии, свързани с “Мултигруп”: “Като доказателство беше изтъквана провела се през септември в Москва среща между Илия Павлов и Андрей Луканов, завършила с повишаване на тон и "язвителни коментари" на Луканов по адрес на Павлов.” Имало е и теории за “руска връзка” (покрай руско-българското газово дружество “Топенерджи”, което Луканов създава). Има и версия, според която в дъното на мистерията стои конфликт с т.нар. кръг "Орион", близък до другия премиер от БСП, Жан Виденов.
В крайна сметка има четирима задържани, които обаче са оправдани по делото и на втора, и на трета инстанция.
Какво означава убийството на Андрей Луканов за България? Убийство на комуниста трето поколение, високопоставения апаратчик по времето на „реалния социализъм“, организатора на преврата срещу Живков, един от първите лидери на преоблечената левица, бившия премиер, идеолога на прехода такъв, какъвто е, бащата на Г-13, философа на кредитните милионери, бившия шеф на "Топенерджи"... Какво още? За Луканов няма еднозначна дефиниция. Той беше сложен и потаен. Обяснението за смъртта му е задача, равна по трудност на анализа защо държавата ни стигна дотук”
“
Кой уби Луканов
Автори:
Велко Ангелов (снимка);
Димитър Пеев - псевдоним (автор на текста)
#40
1996
“За първи път в новата ни история полицаи пребиха без повод десетки протестиращи”, гласи описанието под снимката на Живко Ангелов на първа страница на този брой. Към онзи момент на власт е правителството на БСП с премиeр Жан Виденов. Зимата на 1996-1997 г. е периодът, в който страната за втори път в рамките на десетилетие изпада в икономическа катастрофа - т.нар. Виденова зима. Кулминацията е именно на 10 януари 1997 г., като датата остава в историята с може би най-крайните протести, особено с щурма на сградата на парламента.
Заглавието от корицата всъщност описва сериозна промяна в курса на т.нар. преход - трансформацията към демокрация и пазарна икономика. Допреди това се говори за концепцията за “мирен преход” - как смяната на системата трябва да се случи без насилие.
казва Момчил Милев, журналист от “Капитал” и свидетел на събитията от тази нощ.
Репортажът във въпросния брой на “Капитал” е кръстен
“Нощта на Добревите сопи”. “Тогава във всеки брой трябваше да се публикува репортаж, а във въпросния нямаше, затова Станка (Тошева, един от създателите на „Капитал“ – бел. ред.) ме изпрати да отразя протеста”, спомня си Момчил.
обяснява журналистът идеята на заглавието на текста си. “Кофички кисело мляко, павета, буци сняг и дръжки от знамена полетяха срещу Добрев”, пише в репортажа.
Уличното недоволство води до това, че БСП връщат мандата и впоследствие се формира правителството на Иван Костов. На практика курсът на българската политика поема нова посока.
Момчил Милев нарича протестите “революционна ситуация”, те носят настроение, което е съвсем различно от това на протестите през последните години.
Идеята на това заглавие е, че в този момент БСП не искаше да сдаде властта без насилие и посегна към силови
инструменти да я запази”,
“
Преди да бъде номиниран за премиер, Николай Добрев беше вътрешен министър. Тъй като полицията не е осигурена добре, им раздадоха дървени тояги, включително крака от маси вместо палки.
На финала - към 1-2 през нощта, биха с тояги”,
Последните 10 - 15 години протестите са като хепънинг - едни хора, по-скоро материално осигурени, мирно изразяват своята гражданска позиция, но не са притиснати до стената. Хората, които протестираха тогава, бяха, общо взето, разорени, останали с по 10 - 15 долара заплата. Тези хора бяха гневни, че са ограбени."
“
“
БСП окървави мирния преход
Автори:
Живко Ангелов (снимка);
Момчил Милев (автор на репортаж в броя)
#2
1997
В края на века има само две национални телевизии, и двете държавни - БНТ и Ефир 2. Но в края на 90-те по време на своето управление премиерът Иван Костов инициира появата на трета, и то частна.
Защо е важно това? Макар че по това време хартиените вестници все още са отрупани по павилионите и имат своята тежест в информирането на гражданите, телевизията все пак остава най-влиятелната медиа. До този момент държавата е монополист на малкия екран на национално ниво, а частните телевизии са само регионални и с нисък рейтинг.
пише “Капитал” в текста си по темата.
Ако се превърти лентата напред, става ясно, че срокът, който Костов си поставя - 7 май, не е спазен. “Нито едно от тези събития не се е случило. Държавната администрация не само не успя да даде лиценз за частна национална телевизия на определената от самата нея дата, но дори и не започна процедурата по издаването”, пише “Капитал” няколко месеца по-късно – на 8 май 1999 г.
Впоследствие първата частна национална телевизия става bTV. Телевизиите останаха властелини, макар че интернет (и по-конкретно социалните мрежи) определено ги измества в последното десетилетие, що се отнася до информирането на българите (и не само). Телевизиите останаха бойно поле на интереси, най-вече политически. Неудобните като bIT бяха ликвидирани. Днес Ефир 2 е далечен спомен (негов наследник е БНТ 2), а двете най-големи национални частни телевизии, bTV и NOVA, са собственост на чужди компании.
Четири компании досега са заявили амбициите си.
“Нова телевизия”, която слуховете свързват с подкрепата на най-влиятелните фигури във СДС, и близката до вицепремиера Бакърджиев кабелна програма “Канал 3”
са българските претенденти. От чужбина заявки подадоха американската Central European Media Enterprises (СМЕ)
и скандинавската Scandinavian Broadcasting Systems (SBS)
в съдружие с Европейската банка за възстановяване и развитие”
“
Частна тв - на 7 май, в петък
Автори:
Алексей Лазаров (текст);
Николай Попов (карикатура)
#4
1999
23-годишният журналист от “Капитал” Алексей Лазаров е нападнат пред дома, в който живее с родителите си - в "Красна поляна" в София, около 1 часа след полунощ от трима души, облечени в черно, с качулки и ръкавици. “В резултат на побоя кракът му е счупен и на пет места между таза и коляното има дълбоки прободни рани. Нищо от личните му вещи не е пипнато - пари, мобилен телефон, ключове за кола (която е само на няколко метра)”, разказва “Капитал”.
пише в текста си от тогава издателят на “Капитал” Иво Прокопиев.
Днес Алексей Лазаров, е главен редактор на “Капитал”.
Ако някой журналист ви каже, че знае точно какво да прави, когато колегата му е зверски пребит на улицата, не му вярвайте. Може би затова усещането в понеделник сутринта на планьорката в редакцията на "Капитал" беше странно. Такъв инцидент се случваше за пръв път”,
“
Защо?
Автори:
Иво Прокопиев (текст)
#26
1999
"Тогава според мен беше период на тестване на границите и се видя, че тази е абсолютно неприемлива. Реакцията и на държавата, и на колегията, и на всякакви организации тогава беше такава, че беше ясно, че дълго време няма да се случва нещо такова. Не че имаше някакъв ефект за стигане на конкретни извършители”, споделя той. Нападателите и поръчителите не са разкрити никога.
И макар че днес посегателството над медиите, изглежда, се е променило - случва се по-скоро с финансов натиск, Лазаров припомня побоя над журналиста Слави Ангелов - едно към едно беше като методика и щети. "Разликата е, че със Слави Ангелов разкриха както извършителите, така и вероятно ще се разберат поръчителите, а при мен не."
"Българският модел на отношенията към конкретна медиа е полярност - тя или ти е любовница, или ти е смъртен враг. Забелязва се особено увлечение в обществения и политическия елит и най-вече между управляващите да управляват в медиите и чрез медиите", пише в текста си от 1999 г. издателят на “Капитал” Иво Прокопиев.
Тези изречения, макар и написани преди 24 години, звучат зловещо верни и до днес. България падаше в класациите за свобода на медиите през последните години, а физическата саморазправа беше заменена от SLAPP дела.
Мавзолеят се намираше в центъра на София и е бил построен през 1949 г., за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия лидер Георги Димитров. През 1990 г. тялото е преместено на Централните софийски гробища, но сградата остава на мястото си. Стига се до решението на СДС, и по-конкретно на правителството на Иван Костов, да събори сградата. Водеща личност на операция "Мавзолей" е тогавашният регионален министър, покойният Евгений Бакърджиев.
"Най-категорично, най-твърдо заставаме зад намерението на
г-н Софиянски да махне оная празна гробница от центъра на София и със сигурност ще я махнем, и то преди изборите. Ще я махнем заради тази абсолютно глупава нейна безполезност и заради това, че е един символ, от който нашият град въобще не се нуждае. Аз мисля, че и нашият президент би трябвало да подкрепи тази идея, защото не знам дали знаете, но неговите прозорци гледат точно срещу тая сграда... Очаквам, че той също ще бъде “за” там да се развие един наистина красив градски център. Да си подарим нещо за 2000 г., за новото столетие, знаете колко са важни тези мигове от живота на едно общество, а ние вече можем да си подарим нещо в София и го обсъждаме.” Toва са думи на Иван Костов от среща с избиратели на СДС, цитирани в броя от август 1999 г.
Срещу премахването на мавзолея има някакво противопоставяне, но то е сравнително слабо.
Ситуацията малко напомня на споровете за Паметника на Съветската армия, който се намира също в центъра на столицата - въпросът дали да бъде преместен ту се появява, ту бива заметен под килима. Взривяването на мавзолея в крайна сметка е една от ярките стъпки за скъсване с миналото. Първият опит това да се случи обаче е неуспешен - тогава той само се накланя. В крайна сметка мавзолеят заминава окончателно към миналото на 27 август.
Премиерата на “Мумията” мина, последната серия на “Мавзолея” предстои.
След дългогодишни ту бурни, ту вяли дебати гробницата на Георги Димитров ще бъде взривена.”
“
Операция “Мавзолей”
Автори:
Ива Рудникова (текст)
Живко Ангелов (фотограф)
#3
1999
Главните прокурори заемат ключова роля в историята на България след 89-а година, затова и винаги са привличали вниманието на “Капитал”. В този брой “Капитал” разказва за избрания година по-рано главен прокурор Никола Филчев (сега съветник на настоящия главен прокурор Иван Гешев).
Йово Николов, отговорен редактор на “Капитал”, разказва, че в апартамента на Филчев е открито подслушвателно устройство, останало от времето преди 89-а година, когато е имало практика на Държавна сигурност да се предлагат апартаменти под наем на дипломатите и по време на студената война да са “наблъскани с бръмбари”, за да се подслушват. Филчев живее в апартамент в един от т.нар. дипломатически блокове. “Доказано е, че бръмбарите не са използвани, когато Филчев живее там”, казва Йово Николов сега. Откриването им обаче се използва като коз от прокуратурата,
която иска не МВР и съдът да установяват контрола върху
СРС-тата, a именно тя.
, пише “Капитал” тогава.
Желанието на Филчев в крайна сметка не е изпълнено. "Партия на прокурорите” е една метафора, че прокуратурата се превръща в партия. Времето показва, че нашата прогноза е била вярна - прокуратурата през годините се държи като политическа партия, а не като независима част от съдебната власт”, казва Йово Николов. И наистина, повече от две десетилетия по- късно фигурата на главния прокурор е може би най-силната.
Освен това може би си заслужава да се спомене и историческият конфликт на “Капитал” с Филчев към онзи момент. "Вече бяхме влезли в битка с Никола Филчев, защото в свое разследване в нулевия брой на "Дневник" (също част от “Икономедиа”) публикувахме едно разследване как той е прикривал брат си, който е хванат на границата с антики. Той ни нарочи и започна проверки срещу "Капитал" по всички канали.”
Партията" на прокурорите взе надмощие в битката за контрол над правораздавателната система. Нейният лидер Никола Филчев недвусмислено заяви, че иска контрол над използването на специални разузнавателни средства от страна на МВР”
“
Партията на прокурорите
Автори:
Йово Николов (текст)
Живко Ангелов (снимка)
#32
2000
, пише в коментара от първа страница на “Капитал” само дни след един от най-тъмните моменти през XXI век.
Както бившият редактор в “Капитал” Илин Станев отбелязва тогава в своя материал:
Хаос, паника, парализа и объркване сграбчиха САЩ и голяма част от света след атентатите от вторник, 11 септември 2001 г. Злият гений на терористите успя да постигне своите цели и само за половин час се промениха повече неща, отколкото през последните няколко години. Десет години след края на студената война “цивилизованият свят” отново има враг - тероризма.
На хоризонта е нов тип война, която няма граници. Няма даже фронт. На всички вече е ясно какво се случи, но още никой не е успял да разбере как се стигна дотук и най-вече какъв трябва да е отговорът. Приоритетите на глобалната политика от няколко дни насам са други. Оттук нататък събитията ще се развиват с шеметна скорост”
“
Светът след Черния вторник
Автори:
Ива Рудникова, Кирил Кирилов, Илин Станев (текстове)
#37
2001
спомня си Алексей Лазаров, автор на темата и главен редактор на “Капитал” сега.
Темата от първа страница е писана страшно набързо. Текстът е писан в петък, а в същия ден броят заминаваше за печат, като излизаше в събота.
На 6 април 2001 г. сутринта във Врана царят държа речта,
в която обеща за 800 дни да оправи България, и обяви основаването на Национално движение “Симеон Втори”,
“
Коронният номер на царя
Автори:
Алексей Лазаров (текст)
Иван Григоров (снимка)
#14
2001
11 септември е труден за прогнозиране дори от най-знаещите хора по онова време.
В публично известните доклади на ЦРУ централата редовно предупреждава за засилената активност на терористични групи и продължаващия държавно подкрепян тероризъм. Въпреки това едва ли може да се предположи, че дори и най-съвършената разузнавателна организация може да предвиди действията на различни фундаменталистки групи, чиито действия едва ли могат да се опишат с формалната логика. А във века на неограничените масови комуникации, когато заплахите мигновено се предават, терористите вече могат да ликуват, че целта им лесно ще бъде постигана. Масовите комуникации премахнаха последната преграда - ограничаването на информацията и съответно популярността на техните действия.”
“
Kоментарът от корицата ни разказва за слуха, че премиерът към онзи момент през 2002 г. Симеон Сакскобургготски може да се оттегли от поста в полза на тогавашния главен секретар Бойко Борисов. Факт, че това се случи, макар и няколко години по-късно. Борисов се изкачи по стълбата на влиянието постепенно: първо като кмет на София и след това чак застана начело на изпълнителната власт в страната и стана най-дълго управлявалият премиер на България след 1989 г.
Заглавието от първа страница “Кризисен PR” е препратка към поведението на царя, който в онзи момент
Към онзи момент НДСВ е в коалиция с ДПС, като в неговото правителство влизат като независими и двама министри, подкрепени от БСП. Няколко души вече напускат НДСВ, а пък от чужбина идват критики за правителството.
За западните наблюдатели набързо събраното движение НДСВ предизвикваше не само огромна почуда, но и съмнение дали ще може да формулира изобщо някаква политика. Другият ключов сюжет от броя е напрежението между тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов (в крайна сметка той “изгря” на политическата сцена именно по времето на царя, целият облечен в черно) и вътрешния министър Георги Петканов, като основна причина са двама души, които Петканов уволнява, а са близки до Борисов - шефът на служба МТОСО (тиловата служба на МВР) полк. Йордан Ковачев и шефът на дирекция “Информация и архив” (ДИА) Серафим Стойков
Всъщност снимката от първа страница може да се счете като една от “Прогнозите, които се сбъдват” на “Капитал”. Седем години по-късно - през 2009 г. - Борисов става премиер.
сам предложи особата си на вниманието на журналистите и неочаквано категорично заяви “аз отговарям да се управлява страната” и обяви, че е тук за цял мандат”
“
Кризисен PR
Автори:
редакция, Йово Николов (текст)
Асен Тонев (снимка)
#11
2002
, пише в броя на “Капитал” от 2003 г.
Защо показните убийства в началото на века (когато впрочем главен секретар на МВР е и най-дълго управлявалият ни премиер Бойко Борисов) бяха толкова много и защо ги няма сега? Стрелбата е бил най-бързият начин за решаване на проблемите, казва Николов, но в един момент е станал излишно сложен.
Toва пише “Капитал” преди две десетилетия, като в текста има уточнение, че Павлов не е получавал заплахи и не се е чувствал в опасност предвид качеството на охраната си.
Убийството на Илия Павлов е може би едно от най-знаковите от онзи период - шефът на "Мултигруп" е символ на власт.
“Илия Павлов не беше само бизнесмен, както и "Мултигруп" не беше само фирма. В периода на своя най-голям възход групировката наподобяваше структурата на държавата -
с близо 20-те си холдинга и множеството си дъщерни фирми тя покриваше практически всички направления на икономиката.
В ранните години на прехода силата на "Мултигруп" идваше от срастването с държавата. Най-успешните периоди за групировката бяха тези, в които тя ползваше ясната и недвусмислена подкрепа на правителствата и на политическите сили, които са на власт”, пише Йово Николов през 2003 г.
Сега Йово Николов нарича Павлов “еманация на прехода”. "Конструкцията на “Мултигруп” е съвкупност от всички елементи, заради които преходът на България беше неуспешен. Това беше тоталното разграбване на обществено имущество и ресурс при приватизации, държавно управление, икономически кризи... От една страна, той е борец, силов играч, завършил “Олимпийски надежди”, женен за дъщерята на шефа на военното контраразузнаване ген. Чергиланов, Антония. Започва търговска дейност под опеката на някогашните комунистически тайни служби”, разказва Йово Николов сега. Той припомня, че Павлов е бил журналист в края на 80-те години и е работил във вестника на турски език “Йени ъпък”.
Убийството не е разкрито и до днес.
На 7 март 2003 г. в 19.45 ч президентът на „Ем Джи корпорация“ Илия Павлов беше прострелян в сърцето с един-единствен куршум пред входа на административната си сграда на
бул. „Г. М. Димитров“ в София.
Петнайсет минути по-късно лекарите в„Пирогов“ констатираха неговата смърт. В държавата настъпи тишина.“
“
Защо го убиха
Автори:
Йово Николов (текст)
#10
2003
По-важно е другото - че Илия Павлов стана жертва на бизнес средата, за чието създаване той самият има сериозна заслуга. Той стана жертва на някого, който използва същите силови методи при правенето на пари, както “Мултигруп” от първоначалните си периоди. Или пък на някого, който е научен или е гледал от Илия Павлов"
“
То е като да порасне момче - до 20 - 25 години разрешаваш проблемите с бой. На 45 години не ти минава през акъла да тръгнеш да се биеш, защото имаш повече начини да си решиш проблема, имаш и какво да губиш.
Момчетата пораснаха, натрупаха богатства. Откриха, че корупцията е най-добрият начин да си решиш проблемите,
и през нея превзеха държавата."
“
Тук се включва и фигурата от корицата. Ахмед Доган е почетен председател на ДПС, а до 2013 г. беше негов официален председател. Дълги години беше депутат. “Отдавна не е тайна, че решението кой да е собственик на телекома е в ръцете на премиера Сакскобургготски и на Ахмед Доган, а не е въпрос на процедурни правила и сравнение на оферти. Според няколко различни източника срещата между двамата партийни лидери, решила съдбата на БТК, се е състояла в сряда вечер (3 септември 2003 г. - бел. ред.) в резиденцията “Врана”, пишат журналистите. Сделката с американския кандидат, който реално печели състезанието, пропада първоначално, но след една година и съдебни битки все пак се осъществява.
Тогава България прави голям опит да се провали в най-голямата си приватизационна сделка, а заглавието подчертава ролята на ДПС за инвестиционния имидж на страната.
ДПС държи и рекорда по участие в управлението на България след регистрирането му през януари 1990 г. Партията изигра специална роля в свалянето на първото демократично правителство на СДС през 1992 г., след което с неин мандат беше сформиран кабинетът “Беров”. От 2001 до 2009 г. беше коалиционен партньор в правителствата на Сакскобургготски и Сергей Станишев, както и през 2014 в кабинета “Орешарски”. През трите мандата на ГЕРБ, макар и неофициално, ДПС държеше ключови лостове във властта, а заглавието на корицата от 2003 г. остана актуално през следващите години.
Това е историята за първата голяма приватизационна сделка в България - тази за Българската телекомуникационна компания (БТК). Сюжетът се заплита, докато на власт е кабинетът на Симеон Сакскобургготски. Започва процедурата, като регламентът е, че кандидатите трябва да дадат оферта за цена, инвестиции, колко работни места ще разкрият.
Въпреки очакванията на цялата инвестиционна
общност, че Агенцията за приватизация ще сключи договор със спечелилия състезанието кандидат „Вива венчърс“, според близки до сделката източници следващата седмица се очаква надзорът на агенцията да одобри договора с турския консорциум „Коч холдинг - Тюрк телеком”
“
Добре дошли в Абсурдистан
Автори:
Теодора Василева, Паулина Михайлова (текст)
Надежда Чипева (снимка)
#35
2003
, пише Йово Николов в текста си
“Ченге на короната”.
Бриго (пълното му име е Бригадир) Аспарухов е бил служител на комунистическата Държавна сигурност преди 1989 г., след това е шеф на разузнаването, част е от т.нар. генералско движение в БСП. Идеята да бъде назначен за съветник на министър-председателя на държава, която в този момент е кандидат за член на НАТО, е странна. "Въпреки препоръките на лорд Робъртсън, генерален секретар на НАТО, на посланиците на няколко членки на алианса начело с този на САЩ, че не искат и да чуват за служители на бившите служби в правителството; намеците на германски политици, че агенти на „Щази“ и сродните й организации нямат място във властта, и дори, познайте кой - Москва, която не иска да си има нищо общо с хора със съмнително поведение, Симеон се опитва да назначи о.з. ген. Бриго Аспарухов за свой съветник по въпросите на сигурността”, пише още в броя.
Поводът за тази корица е едно скандално назначение, което много напомня избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС 10 години
по-късно.
Миналия понеделник правителственият говорител Димитър Цонев заяви, че ген. Бриго Аспарухов ще бъде назначен за координатор на специалните служби към кабинета на премиера Сакскобургготски. Това предизвика серия от реакции и беляза цялата седмица с темата „Ченгета“... СДС видяха в премиерския ход доказателство за това, че Държавна сигурност е докарала царя на власт”
“
Напред към НАТО.
Скандалът с Бриго Аспарухов
Автори:
Йово Николов (текст)
#37
2003
, пише още в броя. След влизането в ЕС европейската интеграция, принадлежността ни към европейското семейство някак не успя да проникне напълно в общественото съзнание.
Безспорно членството в ЕС е цивилизационен избор с положителен знак. “Има визуална разлика как изглежда България от въздуха. Когато навремето летиш със самолет, отгоре се виждаше, че беше чорлава в главата. Сега е на квадратчета, подредена”, коментира Станев.
Годината е 2004 г., България води преговори за влизане в Европейския съюз, но по- голямата част от обществото реално не разбира процеса. Целта на тази корица на “Капитал” е на човешки език да се представи какво значи членството в ЕС, което тогава е твърде абстрактно за българите.
Илин Станев, автор на темата и бивш редактор в “Капитал”, си спомня, че по време на преговорите имало много малко информация и малко експерти, които журналистите да питат. “Затова се научих да чета много внимателно документи”, спомня си той. Първата страница на вестника показва в числа бъдещите пари, които България ще получи от Брюксел.
Вероятно най-същественият проблем обаче беше, че характерът на преговорите не предполагаше особена ангажираност от страна на гражданите”
“
Какво ще получи
България от ЕС
Автори:
Илин Станев
#24
2004
Букурещ отдавна изостава в преговорите и вече няколко години северната ни съседка се изтъква като основна пречка пред България. Логиката е, че ЕС едва ли ще тръгне да подписва отделен договор с една страна, който след това да мине процедурата по ратификация от всички членки на съюза”
“
, пише в текста от 2004 г. Интересното е, че до 2007 г. България винаги е била по-напред от Румъния: с година по-рано ни махнаха визите, по-бързо отваряхме главите, имаха по-голям проблем с правосъдие и вътрешен ред, разсъждава Илин Станев. След влизането в ЕС обаче Румъния започва да води по икономически показатели.
, пише “Капитал” преди 18 години. Едно пълнолетие по-късно е сигурно едно - интернет е превзел информационния поток. Водещата статия на темата на броя се казва “Началото на края за медийния свят, какъвто го познаваме” и безспорно е една от прогнозите на вестника, които се сбъдват. "Радиото се е смятало з а заплаха за вестниците, киното - за театъра, телевизията - за радиото, видеото - за киното...", припомнят журналистите.
Медиите се промениха категорично през последните години.
, пише „Капитал“ през 2005 г.
Съвременният гражданин на света в активна трудова възраст все по-често включва в собствения си медиен пейзаж и онлайн източници на информация.
Макар че те не заместват напълно конвенционалния новинарски поток, факт е, че днешните вестници, телевизия и радио са принудени да поемат по път на промяната, създаден от екзистенциален катаклизъм - ако не усетят вятъра на промяната, тяхното бъдеще утре е несигурно”
“
Ефективният бизнес модел за доброто развитие на онлайн медийната среда все още се търси.
За момента възможностите за това са или някаква форма на абонамент, или приходи от онлайн реклама"
“
Настъплението на новите медии
Автори:
Алексей Лазаров, Борислав Кандов (текст) Велина Мавродиева, студио “Ентусиазъм” (корица)
#14
2005
Това, което тогава не си давахме сметка, беше, че бизнес моделът ще се промени толкова сериозно. С онлайн рекламата Facebook и Google избумтяха много по-сериозно, отколкото си мислехме. Не си давахме сметка, че бизнес моделът ще се промени така, че всичките пари ще отидат на две места”
“
, казва Алексей Лазаров, главен редактор на “Капитал” и един от авторите на темата. Преди 18 години сайтовете на вестниците точно започват да изпреварват хартиените им еквиваленти в САЩ. Сега купуването на издание от павилион е екзотика, особено у нас.
Към хартията все още има сантимент, но интернет безспорно е властелин, особено сега, когато целият свят е в джоба ни. Предизвикателствата за медиите остават и търсенето на устойчиво финансиране продължава.
Корицата е посветена на една от емблематичните теми за газовата зависимост на България, а и на Европа от Русия, която през 2022 г. се превърна и в драматична. Конкретният повод за нея тогава е разговор между Русия и Иран, които са основни източници на газ, и обстоятелствата около газовия проект “Набуко”, който трябваше да намали тази зависимост, но така и не се състоя. Текстът съобщава и за преговорите за руските доставки, които води Румен Овчаров като министър на енергетиката на тройната коалиция между БСП, ДПС и НДСВ. През 2023 г. той беше санкциониран от САЩ по закона “Магнитски” заради дейността му в енергетиката.
Корицата символизира руската газова клопка, продължила до миналата година, когато след инвазията си в Украйна Кремъл включи България в списъка на неприятелските държави и спря “кранчето” за страната. “Въпреки че европейската политика откри годината с клетви за енергийна независимост от Русия, точно в тази година хватката на "Газпром" се оказа по-здрава от всякога, а Европа - парадоксално, все по-отстъпчива”, пишат журналистите. Тогава “Газпром” заплашва Брюксел, че ако блокира амбициите му за експанзия в Европа, ще пренасочи доставките си към Северна Америка и Китай, което вероятно е и причината еврокомисарят по енергийните въпроси Андрис Пиебалгс да не възрази срещу плановете на Москва да циментира със закон експортния монопол на "Газпром”.
, пише “Капитал” през далечната 2006 г. Въпреки това чак до 2022 г. правителствата не направиха нищо за диверсификацията, която се случи едва след завършването и пускането на газовата връзка с Гърция от кабинета на Кирил Петков.
На фона на (не)ясния изход от преговорите осигуряването на алтернативи на руския природен газ изглежда единственото полезно нещо, в което правителството би следвало да се съсредоточи”
“
Сграбчени от “Газпром”
Автори:
Маргарита Вачкова, Галина Александрова (текст)
Борис Хартман (корица)
#26
2006
Още една “вечна” тема за България през последните десетилетия - еврозоната. Към 2007 г. последният новоприет член е бил Словения, а в темата в броя на “Капитал” се коментира кога и как ще влезе България в чакалнята за еврозоната. Еврото е общата валута на ЕС. Името му е дадено през декември 1995 г. от Европейския съвет в Мадрид. Евробанкнотите и монетите замениха местните валути и влязоха в обращение в 12-те членки на еврозоната (към тогавашния момент) на 1 януари 2002 г.
, пише тогава “Капитал”.
Журналистите имат предвид Виденовата зима като особено болезнен спомен за българите.
През 2004 г. правителството на Симеон Сакскобургготски е приело стратегия страната да приеме еврото през 2010 г. През 2007 г., от когато е и корицата, България покрива почти всички критерии, за да се присъедини към чакалнята, но се препъва в този за ценова стабилност, или иначе казано - за инфлация.
Въпреки това подзаглавието на статията “Трудният път към еврото” е оптимистично: “Най-вероятно България ще замени лева с евро през 2011 г.” Е, това е една от прогнозите, които не се сбъднаха.
Всъщност световната финансова криза сериозно промени плановете и усложни пътя на България към приемането на еврото.
През 2020 г. в крайна сметка България прекрачи прага на чакалнята за еврозоната, но оттогава досега окончателното приемане на еврото е обект на вътрешнополитически саботаж.
Много българи, а вероятно и чужденци все още нямат доверие в лева и плащат определена цена, за да избегнат рисковете. Финансовата криза отпреди 10 години продължава да бъде ключов фактор за поведението им”
“
Трудният път към еврото
Автори:
Йордан Матеев, Полина Георгиева (текст)
Ася Колева (инфографики)
Велина Мавродиева, Студио “Ентусиазъм” (корица)
#15
2007
Главният герой в историята е Георги Първанов, който през 2007 г. е преизбран за президент. На първата страница на броя е изобразен като Пинокио, чийто нос става по-дълъг с всяка изречена лъжа.
През 90-те и първите години след 2000 слухът, че е бил сътрудник на Държавна сигурност (ДС), редовно изплува на повърхността, но той винаги е отричал. През 2006 г., когато най-после е приет т.нар. закон за досиетата на ДС, излиза и папката “Гоце”, както е псевдонимът на Първанов. Документът разкрива бившия президент като секретен сътрудник към 14-и отдел (Културно-историческо разузнаване) на Първо главно управление на ДС. Самият Първанов коментира тогава:
, посочва авторът на текста Йово Николов, като добавя, че Първанов е трябвало да бъде картотекиран за тази дейност.
В текста се подчертават и съмненията, изразени от редица хора, включително от бившия премиер Иван Костов, че липсват страници от досието. “По думите му прочистването е станало само преди четири месеца - на 27 март, за което удостоверяват печати, а последното пипане в папката е било съвсем наскоро. Тази информация бе потвърдена от члена на комисията по досиетата д-р Валери Кацунов (от квотата на ДСБ) и от Екатерина Бончева (излъчена от БНС)”, пише в статията.
Към настоящия момент в парламента все още има сътрудници на Държавна сигурност, тъй като в България не беше приет закон за лустрацията на лица от бившите комунистически тайни служби и висши представители на режима до 1989 г. Партии като ДПС и БСП и досега включват агенти на ДС в листите си за избори.
Папката е доста поизмачкана, видимо ползвана многократно, но, слава богу, запазена...
Тя съдържа информация за мен и нищо друго - нито ред, нито знак от мен."
“
"Нито ред, нито знак от мен"
Автори:
Йово Николов, Росен Босев, Сибина Кръстева (текст)
#29
2007
Разписвал се е на разписки, че е получавал пари. Дейността му като доносник на ДС е абсолютно документирана”
“
В първите дни на новата 2008 г. България е затрупана от сняг. Новогодишните празници са приключили, българите се отправят обратно към домовете и работните си места, но стотици автомобили остават блокирани почти денонощие в неразчистените пътища и проходи - представете си го.
, разказва Галя Прокопиева, по това време главен редактор на “Капитал”.
“Батко и Братко” се превръща в едно от най-значимите журналистически разследвания, разкрило корупция и злоупотреби с публични средства в големи размери във фонд “Републиканска пътна инфраструктура”.
По това време България е член на ЕС от едва три години, но усвояването на европейските фондове, предназначени, за да ускорят развитието й, буксува. Разследването на журналиста Иван Михалев доказва, че шефът на пътния фонд в периода 2006 - 2008 г. Веселин Георгиев е възложил договори за строителство на пътища за над 121 млн. лв. на фирмата на брат си. Според Етичния кодекс на високите държавни лица той е длъжен да декларира конфликт на интереси, което не е направил.
Разследването беше посрещнато с враждебно мълчание от правителството, “Капитал” беше за кратко “забранен” в Министерството на финансите, спомня си Галя Прокопиева. Няколко седмици по-късно реакцията идва от Брюксел, откъдето заради "системни нередности" и съмнения в измами и корупция обявяват временно спиране на парите по предприсъединителни фондове ФАР, САПАРД и ИСПА на България. Повод за тази крайна мярка от страна на ЕС беше именно скандалът "Батко и Братко".
Веселин Георгиев е освободен от поста и му е повдигнато обвинение.
Слабият обвинителен акт, в който прокуратурата твърди, че не той е подпечатал договорите, а неговите подчинени, доведе и до очаквана оправдателна присъда на последна съдебна инстанция през 2016 г. Георгиев се връща в частния сектор и към 2023 г. негови фирми продължават да изпълняват поръчки на пътната агенция.
За виновник беше обявено лошото време, разбира се, и историята щеше да се стопи заедно със снега, ако през онзи януари не се бяхме заинатили да проверим защо фирмите, наети да почистват пътищата, не са го направили”
“
120 млн. лв. от Батко
Автори:
Иван Михалев (текст)
Георги Кожухаров (снимка)
#2
2008
Корпоративна търговска банка (КТБ) фалира година след отпечатването на тази корица на “Капитал”. Спрямо размера на икономиката това е един от най-големите банкови фалити в света - “капиталовата дупка” е над 4% от брутния вътрешен продукт на България за съответната година.
След фалита се доказва, че благодарение на подкупи и политическо влияние банката се е разраствала с държавни средства, финансирала е бизнеси на собствениците и политическите си покровители, но най-лошото е, че КТБ на практика финансира превземането на българските институции (state capture). С кредити от банката са изкупени и впоследствие унищожени редица медии, финансирани са политически проекти, подкупвани са политици, магистрати... Създадена е паралелна власт, над която избирателите нямат контрол.
“Капитал” е единствената медиа, която следи процесите около КТБ. Финансовият редактор Николай Стоянов пише още през 2009 г., когато за първи път хвърля светлина върху голямата концентрация на депозити на държавни фирми в банката - става въпрос за около 30% от парите на държавните фирми. Тази информация не беше достъпна, процесът ни беше подсказан от наши източници, трябваше да положим големи усилия да се сдобием с числата, спомня си Стоянов.
, казва редакторът.
Корицата и темата на броя четири години по-късно разказват за друго - че банката отпуска кредити на свързани лица със собственика й Цветан Василев и смятания тогава за неофициален негов партньор Делян Пеевски - сега депутат от ДПС. Журналистът констатира над 10 пъти превишение на законовия лимит за кредити на една група свързани лица. Успоредно с това, за да привлече още повече средства, банката обявява лихвени проценти по депозитите, които надхвърлят пазарните. Тези два процеса поставят под риск финансовото й здраве, алармира публикацията.
Финансовите регулатори, в това число БНБ и “Банков надзор”, не реагират на журналистическите разследвания и остават безучастни въпреки мащаба на засмуканите в КТБ средства. Обратното - Комисията за финансов надзор налага рекордни глоби на “Капитал”, БНБ подготвя законови промени с цел да ограничи журналистите да пишат подобни статии. Финансирани от КТБ медии и платени от банката “говорители” генерират клевети и доноси, в това число до прокуратурата, която образува разследвания и дела срещу журналисти и издателя на “Капитал”.
Мегаделото за злоупотребите в КТБ съдържа обвинения към 18 лица (Делян Пеевски не е сред тях) и вероятно ще продължи болезнено дълго. Бившият собственик на банката Цветан Василев е от години в изгнание в Белград, като съдът там окончателно отказа да го екстрадира.
След затварянето на банката се оказа, че концентрацията на пари на държавни предприятия в нея е била още по-голяма - тази картина е била частична, с публични данни това сме успели да покажем”
“
Държавата КТБ
Автори:
Николай Стоянов (текст)
Shutterstock (корица)
#13
2013
В средата на юни 2013 г., малко след като е сформирано правителството на Пламен Орешарски, с гласовете на БСП и ДПС парламентът избра депутата от ДПС Делян Пеевски за шеф на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Решението предизвиква още същия ден спонтанни протести, които със своята масовост и мощно изразяван гняв и изненадват управляващите. Може да се каже, че от тази реакция е изненадано и самото гражданско общество, което през предходните години беше притихнало и обезнадеждено наблюдаваше разрастването на политическата корупция и превземането на държавата. Струпването на хиляди хора пред сградата на Министерския съвет показа, че ролята на Пеевски като един от двигателите на тези процеси е била обществена тайна. Ражда се движението #ДАНСwithme, протестни групи се организират в социалните медии.
, пише бившият ни колега Илин Станев в текста си в броя “Как умират динозаврите”. Идеята на тази корица на “Капитал” всъщност е да се използва на протестите като плакат. Това е седмицата след тяхното начало, главният редактор Алексей Лазаров е на море с новородения си син. От там предлага изречението, а Инна Павлова го "написва".
Заради въпроса “Кой предложи Пеевски”, който телевизионният журналист Виктор Николаев настоятелно отправя към тогавашния премиер Пламен Орешарски, в социалните медии се ражда хаштагът #Кой? Няколко месеца по-късно Мая Манолова, тогава депутат от БСП и зам.-председател на парламента, заявява в интервю пред „Нова телевизия“:
Днешните протести са различни от всички тези, които сме виждали досега… Новото в тях е, че хората на улицата са задминали с няколко обиколки политиците в разбирането си как трябва да се управлява страната. Ако перифразираме човека, с чието име този вестник има доста общо - Карл Маркс, сега обществените сили са влезли в конфликт с установилите се политически отношения. Това по Маркс води до революция. В България може би бихме се задоволили с промяна"
“
Защото ни писна
да ни правят на маймуни
Автори:
Илин Станев (текст)
Инна Павлова (корица)
#24
2013
Ако това ще ви успокои, аз предложих Делян Пеевски за председател.“
“
А по отношение на протестиращите:
Всички знаем по какъв начин са стимулирани протестите. Безспорен факт е, че се плаща.“
“
Тогава се наложи и тенденцията на “контрапротести” - симпатизанти на БСП и ДПС бяха докарвани с автобуси в столицата.
Правителството на БСП и ДПС, чието мнозинство в парламента се осигуряваше от “златния пръст” на Волен Сидеров, в крайна сметка подава оставка през август 2014 г. До това доведе липсата на обществена подкрепа, неспособността му да управлява и най-вече - да “отключи” достъпа до европейските фондове.
Протестите продължават повече от година, но не успяват да излъчват силно политическо представителство в следващия парламент. ГЕРБ печели последвалите избори и през ноември 2014 г. Борисов сформира второто си правителство в малцинствена коалиция с Реформаторския блок, който няма особена тежест в управлението. Година по-късно ГЕРБ, ДПС и БСП бламират реформите в съдебната система и част от министрите от Реформаторския блок се оттеглят. Борисов управлява още една година с подкрепата основно на ДПС и плаващи мнозинства в НС.
Това е продължение на историята от “Държавата КТБ”. Конфликтът между Делян Пеевски и Цветан Василев доведе до краха на банката, чийто официален фалит беше обявен през април 2015 г .“Според повечето източници, с които "Капитал" говори, основната причина за скандалите между Пеевски и Василев са отношенията длъжник - кредитор. Това потвърди в петък пред bTV и Георги Христов, член на управителния съвет на КТБ. "Мога да кажа, че има напрежение между г-н Пеевски и г-н Василев, което е изнесено извън границите и рамките на тази институция (КТБ – бел. ред.)", каза той”, посочва “Капитал”. И заключава:
Конкретният повод за раздора между двамата не се знае. Спорове е имало около обслужването на кредитите на Пеевски, за контрола над “Петрол”, както и над “Булгартабак”. От своя страна според източници от строителния сектор Цветан Василев е отказал да издаде банкова гаранция на контролираната от Пеевски "Водстрой 98" за участие в търга за "Южен поток". "Водстрой 98" е компанията, която при ГЕРБ и особено при сегашното правителство спечели обществени поръчки за стотици милиони левове и дирижираше българския консорциум за "Южен поток", разказват журналистите. По това време има дори проверка за поръчване на убийството на Делян Пеевски от Цветан Василев.
Става ясно също, че в този конфликт Василев и Пеевски не са равностойни. Зад гърба си Пеевски има ДПС, медийната си империя, влияние в съдебната власт. Влиянието на Василев към онзи момент е само върху TV7, която някои може дори да не си спомнят днес.
, пише “Капитал”. Делото по случая с КТБ, наричан “грабежът на века”, заседна в съда от 2019 г., а липсата на резултати от него даде повод за спекулации, че може да дочака прекратяването му по давност.
Причината е фундаментална: краят на една финансова пирамида, дори такава, която е подкрепяна от медии и магистрати, идва, когато основата й спре да расте.”
“
Разводът Пеевски - Василев
Автори:
Димитър Пеев (текст)
#24
2014
Случващото се обаче е много по-голямо от война между двама души, натрупали огромни активи с подкрепата на държавата”
“
, написа “Капитал” в броя си след след референдума в Обединеното кралство през 2016 г., на който 51.89% гласуваха в полза на напускането на ЕС. Процесът продължи над три години - до януари 2020 г., когато Великобритания официално прекрати членството си в съюза.
“В последните дни, водени от засилващите се прогнози, че британците ще изберат да останат в ЕС, пазарите тотално не прецениха риска и реагираха с ръстове. Така че сега голяма част от спада е изтриване на тази еуфория”, обяснява Николай Стоянов шока, с който финансовите пазари реагираха на резултата от референдума.
След ефективното си излизане от съюза Великобритания се сблъска и с много от предвижданите икономически проблеми, още повече че напускането съвпадна и с разразилата се пандемия от ковид-19.
“Отказът от преоценка на постколониалните реалности и островният ужас от глобализацията бяха дълго сдържани културни стихии, които чрез фокусирането на гнева към далечното "чучело" на ЕС намериха бурен излаз”, пише живеещата във Великобритания Мария Спирова в репортажа си за същия брой на “Капитал”.
“Не е задължително Brexit да е смъртната присъда на ЕС, но със сигурност ще го промени до неузнаваемост. Очакванията в България, че сега в суматохата страната ни ще бъде поканена в еврозоната и Шенген, за да се демонстрира сплотяване, са по-скоро наивни. Тласък към интеграция ще има, но за България той идва с опасността да бъде оставена в периферията заедно с другите бедни и нереформирани държави”, коментира “Капитал” през 2016 г.
Все пак слуховете за разпадането на Европейския съюз след Brexit се оказаха силно преувеличени. Пандемията и пълномащабната война, която Русия започна през 2022 г. в Украйна, показаха, че страните от ЕС не са загубили способността си да се сплотяват зад обща кауза, свързана с ценностите, върху които съюзът е основан.
Немислимото се случи - Великобритания гласува да излезе от ЕС. Резултатът от референдума променя всичко. Политически, икономически, дипломатически отношения, градени в продължение на 43 години, сега ще трябва да бъдат разплитани в най-сложния и скъп развод в света”
“
Светът след Brexit
Автори:
Екип на “Капитал”
#25
2016
Корицата е от броя преди президентските избори през есента на 2016 г. Тогава Румен Радев беше избран за държавен глава, след като се изправи на балотаж срещу кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева. Победата му се дължеше и на обществено недоволство от начина, по който държавата беше управлявана от ГЕРБ. Бойко Борисов подаде оставката на правителството след загубата на Цачева.
Президентският вот може да отвори повече България към Москва и да засили участието на ДПС във властта”
“
Накъде след изборите
Автори:
Алексей Лазаров (текст)
Мадлен Начева (корица)
#44
2016
, гласи подзаглавието на водещия текст в броя и след шест и половина години то звучи актуално. Макар че беше подкрепен от БСП и за двата вота, Радев влезе в конфликт с лидера Корнелия Нинова. До 2020 г. тежестта му в политическия живот беше по-скоро скромна, но след като прокуратурата нахлу в президентството и в отговор той подкрепи протеста с искане на оставката на премиера Борисов и главния прокурор Иван Гешев, беше припознат като част от неговата кауза. Това даде на Радев важна роля на политическата сцена и осигури подкрепа за преизбирането му за втори мандат.
През 2021 г. назначеният от Радев служебен кабинет изведе напред като политически фигури двамата министри Кирил Петков и Асен Василев, които впоследствие основаха партията “Продължаваме промяната”. Именно това служебно правителство започна битка с корупционния модел, като атакува порочните практики в държавната Българска банка за развитие, непрозрачните инхаус схеми с милиарди от бюджета през пътната агенция, и др. Ако до изборите през ноември 2021 г. Радев и двамата министри изглеждаха като играчи от един отбор, след спечелването на изборите от “Продължаваме промяната” и особено след агресията на Русия в Украйна позициите им по вътрешната и външната политика рязко се разделиха.
Това, което публикацията от 2016 г. не можеше да предвиди, е развитието, при което, както никога досега в новата българска история, държавен глава концентрира толкова власт за толкова дълго време. През двете последни години с поредица служебни правителства Радев ефективно управлява държавата без контрола на парламента.
След като Цецка Цачева губи президентските избори от Румен Радев през есента на 2016 г., Бойко Борисов за втори път подава оставка (първият е през март 2013 г.) и предизвиква предсрочните избори през пролетта на 2017 г. Заглавието на корицата е препратка към станала популярна реплика на лидера на БСП Корнелия Нинова в предизборната компания:
, каза тогава тя за Борисов.
Демокрацията ни отне много. Отне ни здравеопазването, образованието, сигурността, но ни даде свободата да мислим, да имаме мнение и да се борим за правата си.
Този човек ни отне и тази свобода”
“
Какво ни даде демокрацията
Автори:
Румяна Червенкова (текст)
#13
2017
Историята от корицата е по-скоро трилър, отколкото политическа интрига - тя разказва за тройния опит за убийство на оръжейния търговец Емилиян Гебрев, сина му Христо и производствения директор в завода “Дунарит” Валентин Тахчиев през май 2015 г. Тримата имат симптоми, които наподобяват инсулт, но всъщност се оказват тежко отровени от руските специални служби. Случаят няма аналог в съвременната българска история, пише “Капитал” през 2019 г.
Веществото, с което са отровени, е непознато - до март 2018 г., когато в английския град Солсбъри Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия са отровени с вещество, за което ще се разбере, че е нервнопаралитичен агент, станал известен с името "Новичок". Оказва се, че използваното за отравянето на Гебреви и Тахчиев е от същото семейство.
Физическото покушение срещу висши служители на "Емко", включително върху Емилиян Гебрев и неговото семейство, атаката срещу лицензите на "Емко" и опитите да се откраднат договорите през 2017 г., посегателствата срещу собствеността на "Дунарит", включително чрез използването от българските власти на офшорната компания "Виафот" - това са само малка част от поредицата факти, които в своята съвкупност очертават една зловеща пиеса. Завесата вече се вдига, а актьорите излизат на сцената със собствените си имена"
“
Отрова, оръжия, или войната за „Дунарит“
Автори:
Росен Босев (текст)
Мадлен Начева (корица)
#4
2019
, казва бившият военен министър Бойко Ноев пред “Капитал” през 2019 г. Самият Емилиян Гебрев е в конфликт с Делян Пеевски за контрола върху оръжейното предприятие "Дунарит".
“Въпреки това разследването не е поверено нито на ДАНС, нито на ГДБОП, нито дори на
Специализираната прокуратура,
а е разпределено в столичната полиция, която тогава се оглавява от сегашния вътрешен министър Младен Маринов. Четири години по-късно то продължава да е в графата "неразкрити престъпления", разказва Росен Босев в публикацията.
През 2021 г. прокуратурата отказва да разследва офшорката Viafort, чрез която Пеевски се опита да превземе “Дунарит”. Към днешна дата има обвинени руски граждани, но няма какъвто и да било напредък по случая.
През ноември 2019 г. Иван Гешев е избран за главен прокурор от Висшия съдебен съвет, а предшественикът му Сотир Цацаров е предложен за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Депутати от ГЕРБ, Емил Димитров-Ревизоро от „Обединени патриоти“ и четирима независими депутати от “Атака”, членове на антикорупционната комисия, внасят номинацията му в парламента.
, пише тогава “Капитал”
“Богатство е за всяка държава да използва този потенциал пълноценно и КПКОНПИ е мястото, където този потенциал може да се развие", са думите на зам.-председателя на ДПС Хамид Хамид, цитирани в текста. БСП, ГЕРБ и ДПС са съгласни за кариерното бъдеще на Цацаров. “Проблемът в случая далеч не са личностите на Иван Гешев или Сотир Цацаров. Когато демокрацията не е фасадна, а разделението на властите - реално, нямаше да има кой знае какво значение кой е главен прокурор и кой шеф на антикорупционната комисия.
Новото позициониране на Гешев и Цацаров беше предшествано от целенасочено блокиране на всякакви опити за реформа в прокуратурата, а под знамето на борбата с корупцията беше създадена заредената със свръхправомощия КПКОНПИ. Постепенно, но уверено, през последните години бяха променяни закони и превземани институции, така че в крайна сметка беше сглобена машина за репресии и тотален контрол върху държавата и икономиката. Избирането на Гешев и Цацаров сега е само последният видим епизод на този процес. Хората, които ще ги изберат на тези постове, всъщност не са свободни да направят друго. В цялото упражнение интересът на гражданите няма абсолютно никакво значение”, се казва в текста на “Капитал”.
През 2020 г. избухна продължил с месеци масов протест срещу корупцията в държавата с с искане на оставките на тогавашния премиер Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Реформата на прокуратурата и въвеждането на механизъм за независимо разследване на главния прокурор станаха условие за отпускане на средствата за България от фонда на ЕС за възстановяване.
Цацаров все пак подаде оставка от КПКОНПИ в началото на 2022 г. Гешев продължава да изпълнява седемгодишния си мандат.
Защо на корицата в този брой на „Капитал“ Иван Гешев и Сотир Цацаров държат банани? Не само защото България може да заприлича на бананова република. За тези, които не са се сетили веднага, обясняваме: двамата ще продължат да са ключовите фигури, които трябва да борят злоупотребите с власт и уви, резултатът вероятно ще бъде като досега - бутафорен. Корицата на пръв поглед може и да е малко смешна, в броя ще видите и други опити да погледнем на случващото се откъм развлекателната страна. Но всъщност положението не е толкова забавнo”
“
Горе ръцете, долу
демокрацията
Автори:
екип на “Капитал” (текст)
Valdes Radev (корица)
#47
2019
Макар че пандемията вече е основно лош спомен, през 2020 г. тя изпълни света със страх и несигурност. България посрещна коронавируса със строги, но и хаотични ограничителни мерки.
, разказва “Капитал” в броя си от началото на май. Силно заразният вирус, при който лесно се стигаше до епидемичен взрив, беше напълно непознат тогава за човешката имунна система, хвана натясно политици и експерти и държавите, не само България, се лутаха какъв подход да изберат.
Хубавото време обаче победи благоразумието, недоволството от затворените паркове и пътувания стана сериозно и премиерът разпореди да се облекчи режимът”
“
Да (не) излиза!
Автори:
Алексей Лазаров, Ани Коджаиванова (текст)
Мадлен Начева (корица)
#17
2020
Въпросът сега е как да се намери балансът между това държавите и икономиките да работят, а нивото на заразата да не е толкова голямо, че да срине здравните системи”
“
пише тогава “Капитал”.
Впоследствие данните за начина, по който протече пандемията в различните държави, показаха, че България е оглавила мрачни статистики за последиците от пандемията, заемайки челно място като една от най-засегнатите от извънредна смъртност държави. Пандемията разкри остри проблеми в здравната система на страната, но това така и не доведе до устойчиви решения.
Ефектите от пандемията обаче се усетиха по различни начини в икономиката и изобщо в живота ни. През 2020 г. спад имаше в няколко сектора като хотелиерство и ресторантьорство, преработваща промишленост и транспорт. Това бяха отраслите, които бяха най- сериозно ударени от мерките покрай коронавируса, като им влияеха както затварянията и наложената социалната дистанция, така и нарушените вериги за доставки. Ръст през 2020 г. отбелязаха обаче няколко други сектора като строителство, информационните технологии, добивна промишленост и здравеопазване.
Работата от вкъщи - добре познатото вече словосъчетание “хоум офис”, стана част от “новото нормално”. Пандемията съответно повлия и на пазара на имоти - покрай нея се търсеха къщи на село, сред природата, а жилищата в градовете да разполагат с пространство и условия за работа от дома. Офис площите пък пустееха и там търсенето се забави. Някои политически партии или отделни политици се възползваха именно от говорене против ваксините и добиха достатъчно популярност, че да си спечелят място в парламента. Ефектът върху хората - върху децата, които трябваше да учат през екран, или възрастните, които прекараха значително време в самота, също не е за подценяване.
Думата “локдаун” остана в миналото, но ефектите - политически, икономически и обществени, ще отекват години след края на пандемията от ковид.
През лятото на 2020 г., малко след началото на пандемията, започнаха едни от най-масовите и продължителни протести в София и в страната. Хиляди хора излизаха на улицата, за да искат оставката на правителството и премиера Бойко Борисов, както и на главния прокурор Иван Гешев, скандирайки “Мутрите вън!”.
Натрупаната обществена непоносимост към все по-открито ширещата се корупция пролича след случката при Росенец, когато служители на НСО не допуснаха политиците от “Демократична България” Христо Иванов, Ивайло Мирчев и Димитър Найденов да стъпят на плажа до сараите на Ахмед Доган. С последвалия прокурорски рейд в президентството недоволството се изля на площада пред него.
И ако през зимата на 2013 г. хората излязоха на улиците, защото сметките за ток им изглеждаха непосилни, днес са по площадите, защото видяха нагла демонстрация на причините, заради които ще имат проблем да си плащат сметките и кредитите занапред. Атмосферата на протестите и участниците в тях показва осъзнато и масово разбиране, че България е бедна, защото държавата е превзета. И функционира не като гарант за справедливост и равенство пред закона, а като бухалка и гарант за олигархично монополизиране на икономическите възможности”
“
Младите си искат държавата
Автори:
Алексей Лазаров, Румяна Червенкова (текст)
People of Sofia/Вихрен Георгиев
#28
2020
, посочват авторите.
Протестите от 2020 г., макар и да не постигнаха непосредствен успех на исканията си за оставка, оказаха силно влияние върху последвалите развитията в държавата. В резултат и на тях вече трета година за надмощие в парламента се състезават два политически блока - на статуквото и на промяната в модела, по който се управлява държавата.
С безпрецедентен ход през лятото на 2021 г. американското правителство обяви депутата от ДПС Делян Пеевски, както и доскорошния хазартен цар Васил Божков заедно с още няколко души за санкционирани по глобалния закон “Магнитски”. В списъка влязоха още Илко Желязков, Александър Манолев, Петър Харалампиев и Красимир Томов. Според официалното съобщение на финансовото министерство на САЩ това е "най-широкообхватното еднократно действие, насочено срещу корупцията досега". “Ефектът от него е много по-голям от публичното унижение”, пише тогава “Капитал”.
С глобалния закон, носещ името на адвоката, който разкри огромна корупционна смеха в Русия и умря в следствения арест при неизяснени обстоятелства, американската администрация санкционира личности по целия свят за нарушаване на човешките права или участие в мащабна корупция.
, се казва в темата на броя на “Капитал”. Санкцията срещу Делян Пеевски отразява превръщането му в емблема на модела, по който България се управлява над повече от десетилетие
От бизнес гледна точка тази процедура е смъртна присъда. Санкционираните не само няма да влизат повече в САЩ, но и не могат да имат никакви отношения с американски компании или с фирми, които искат да работят с американски компании”
“
Краят на епохата „Пеевски“
Автори:
Aлексей Лазаров, Румяна Червенкова, Деян Димитров, Николай Стоянов (текстове)
Никола Андреев (корица)
#22
2021
През този период постепенно всички основни видове власти - изпълнителна, законодателна, съдебна и медийна, бяха подчинени на сравнително малка група хора, обединени около една цел - да крадат колкото е възможно повече публични пари”
“
, пише тогава “Капитал”.
Две години по-късно Пеевски отново е депутат, Божков е в Дубай и няма изгледи да се върне. А липсата на реална борба с корупцията и бездействието на прокуратурата доведе до втора група санкционирани по закона “Магнитски” лица от България в началото на 2023 г. В списъка влязоха бившият финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов и бившият енергиен министър от БСП Румен Овчаров, а в съпътстващ акт Великобритания обяви мерки по собствения си санкционен режим срещу Пеевски, Божков и Желязков.
Тази корица заживя собствен живот след излизането на броя, а темата е озаглавена “Мисия 121”, защото след вторите парламентарни избори през 2021 г. - през юли, т.нар. протестни партии трябваше да съберат мнозинство от 121 депутати, за да сформират правителство.
, пише в текста.
Тогава ключови фигури на трите партии с шанс да направят мнозинство - “Демократична България”, “Има такъв народ” и “Изправи се! Мутри вън!”, дават интервюта в “Капитал”, от които се разбира, че техните намерения до голяма степен се припокриват.
И тримата - Христо Иванов, Мая Манолова и Тошко Йорданов, казват, че ще направят коалиция само ако имат 121 места. Оттам и заглавието. Заедно с интервютата и на тримата се правят студийни снимки, които да се използват за корицата.
Самата идея за илюстрацията, която стана популярна в социалните мрежи, е на Никола Андреев, който отговаря за дизайна в “Капитал”.
, разказва авторът на корицата.
И след тези избори парламентът не излъчи правителство, но се появи нов “играч” - “Продължаваме промяната”, която спечели изборите през ноември 2021 г. и заедно с “Демократична България”, БСП и “Има такъв народ” беше сглобен коалиционният кабинет на Кирил Петков. Той просъществува седем месеца - до излизането на ИТН от него. През юни 2022 г. ГЕРБ внесоха вот на недоверие и заедно с ДПС и партията на Слави Трифонов сложиха край на единственото редовно и реформаторско правителство в спиралата от парламентарни избори с ниска активност, в която България попадна преди две години. А сформирането на управление се оказа все по-сложна задача.
Тези трима политици могат да са лицата на промяната в България през идващите месеци и може би години. Могат обаче и да не са. За да се случат техните планове, те първо трябва да бъдат подкрепени на изборите в неделя. Тогава трите политически сили, наричани общо "партии на протеста", трябва да изпълнят първата си мисия - да имат поне 121 гласа в парламента”
“
Основната задача беше да използваме и тримата и всъщност част от тях за пръв път се доближават толкова много до възможността да влязат във властта. Аз търсех начин да ги представя като пионери - хората, които за пръв път постигат нещо. После си дадох сметка, че астронавтите, макар и тренирани и подготвени, реално чак след като бъдат изведени в Космоса, се сблъскват с реалността. Когато направих това предложение и го изпратих, ме извикаха горе (в редакцията – бел. ред.) пред всички и казаха: "На нас това много ни харесва, но защо астронавти?" Казах: "Ами защото са на мисия и тя е да променят нещо."
Тогава цялата атмосфера се доближаваше до възможността да се промени статуквото, поне в парламента. Те тогава избраха заглавие "Мисия 121" и аз съм много доволен, защото това е най-краткото заглавие на "Капитал", откакто съм тук”
“
Мисия 121
Автори:
Екип на “Капитал”
Никола Андреев (корица)
#27
2021
Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Phasellus pellentesque consequat est, a tincidunt metus. Vestibulum id quam eget justo convallis imperdiet in non magna. Pellentesque tempor augue vel massa consectetur consequat. Duis luctus metus sed erat feugiat gravida. Sed metus nulla, consectetur sed justo et, consectetur vulputate elit. Suspendisse a consequat velit. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Donec varius vestibulum aliquam. Morbi velit orci, sollicitudin a mauris eget, fringilla dictum tortor. Sed a massa et libero porttitor condimentum. Suspendisse maximus felis id nulla pellentesque, ac pretium ex posuere.
Pellentesque viverra sit amet urna at interdum. Sed id nulla at nisi facilisis imperdiet vel non risus. Fusce hendrerit odio et pretium rhoncus. Maecenas sit amet tempor tortor. Fusce pellentesque tempor eros sed accumsan. Aenean ut nulla ac leo tempor faucibus. Integer ornare metus a arcu tincidunt aliquet. Nam sapien risus, suscipit et nunc ac, gravida dignissim est. Quisque vel nulla efficitur, blandit odio et, ullamcorper urna.
Кориците
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Пристигането на Симеон Сакскобургготски в българската политика промени курса й. След провалите на БСП през 90-те години правителството на Иван Костов беше поело щафетата и страната се опитваше да догони Централна Европа по модернизация на държавата, икономиката и обществото.
“Монархът безапелационно се прицели към електората, който досега винаги е гласувал за СДС, като обяви приоритети, доскоро монопол на синята партия. В много професионално изработено обръщение царят заяви, че може да предложи “схема от икономически мерки... посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота” на хората. В изявлението си монархът заклейми корупцията, която според него се е превърнала в “главен враг на България, обричайки народа ни на бедност и отблъсквайки жизненонеобходимия чуждестранен капитал”, пише “Капитал”.
"Бяхме супер скептични относно идването му, от сегашна гледна точка не особено оправдано, защото той тогава искаше изцяло да смени политическата култура, като вкара нови хора. Отдясно на редакцията беше офисът на Даниел Вълчев и Пламен Панайотов (от НДСВ - бел. ред.), където всички идваха да подписват някакви документи, че са кандидат-депутати. Имаше един организиран ден, когато всички под строй [пристигаха], а те не са малко - 24 избирателни района по 15 депутати, беше непрекъсната върволица от хора. Ние седяхме долу с двама фотографи и гледахме какви хора влизат и се заливахме от смях и си казвахме: "И тоя ли, бе, не може да бъде, и тоя ли ще става политик.", смята Алексей. Впоследствие бившият цар формира правителство, като се коалира с ДПС, след като ОДС отказват да влязат в управлението.
Към изданието
Темата от първа страница е писана страшно набързо. Текстът е писан в петък, а в същия ден броят заминаваше за печат, като излизаше в събота.
На 6 април 2001 г. сутринта във Врана царят държа речта,
в която обеща за 800 дни да оправи България, и обяви основаването на Национално движение “Симеон Втори”,
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
“Подозренията, че Аспарухов е човек на Русия, са достатъчен аргумент той да не бъде назначен за съветник на министър-председателя на една натовска държава… Сакскоборгготски прибра номинацията му и не го назначи”, спомня си Йово Николов.
Самият Аспарухов е обвинен в длъжностно престъпление през октомври 2000 г., че е превишил правата си като шеф на Националната разузнавателна служба и е унищожил материали на секретен сътрудник на ДС.
През юни 2001 г. е избран за депутат, а впоследствие делото е прекратено заради имунитета му. Аспарухов твърди, че е предложил Бойко Борисов за главен секретар на МВР на Сакскобургготски, който впоследствие и го назначава на поста.
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
ГЕРБ печели, но има едва 95 депутати и така се ражда коалицията с “Обединени патриоти” - съюз на ВМРО на Красимир Каракачанов, “Национален фронт за спасение на България” на Валери Симеонов и “Атака” на Волен Сидеров.
“По-различното може да е, че каквито и негативи да натрупа третото управление на ГЕРБ, този път Борисов едва ли ще се изкуши да го прекъсне сам заради нови избори”, е прогноза, която се сбъдна. Това е единствения т кабинет на Борисов с пълен мандат. Залогът тогава е голям - огромни суми за усвояване от еврофондовете, планирани големи сделки за превъоръжаване и за инфраструктура.
Последният мандат на Борисов, с който той стана и най-дълго управлявалият премиер в новата история на България, показа, че десетилетието под негово управление до голяма степен е загубено. Постиженията му се изчерпват с това, че страната влезе в чакалнята на еврозоната и в банковия съюз и поддържаше макроикономическа стабилност. През този период България държи челните места в ЕС по бедност и корупция и последното по качество на живот. Регулаторите още повече потънаха в зависимости и електронното управление остана на хартия. Управляващите обърнаха курса към “държавен капитализъм” и разпределяне на огромен публичен ресурс към свързани с тях бизнес структури с непрозрачни процедури.
За сравнение - след влизането на България и Румъния в ЕС, което почти съвпада и с началото на управлението на ГЕРБ, Румъния започна да се движи много по-уверено, а от 2016 г. се откъсна силно напред по ключови показатели.
Към изданието
Към изданието
, каза тогава тя за Борисов.
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
Към изданието
э
Кориците
Изложбата
по случай 30-тия рожден ден на "Капитал" разказваме някои от най-знаковите истории през 30 корици на вестника